Math Science Chemistry Economics Biology News Search
Ivan Denkoglu, Sofia, Bulgaria
Всичко започва с патентоването на бензиновия двигател през 1886 от германския инженер Карл Бенц. Това е бутален четиритактов двигател с вътрешно горене. През 1902 се ражда гениалния изобретател Феликс Ванкел в страната на инженерите Германия. През Втората Световна Война, той произвежда роторни валове за Германските Военно Въздушни Сили. След войната Ванкел е разорен, а неговата фабрика е затворена. Все пак през 1951 му е предложена работа в германската компания за автомобили NSU, а през 1957 е готов прототипа с роторен двигател. Ванкеловият двигател е ротационен двигател с вътрешно горене, в който буталото (с триъгъ
форма) се върти около ос, леко изместена от центъра му. В него има по-малко движещи се части и по-малко загуби свързани с тях. При своето въртене, буталото образува три камери, чиито обеми са постоянно изменящи се, като във всяка от тях се извършват процесите всмукване, сгъстяване, разширение и изпускане. Също заради по-малкото движещи се части, работата на мотора е много
по-стабилна и липсват вибрациите на обикновените мотори. Целта на Ванкел е да намали триенето (в двигателя няма клапани,
разпределителни валове, биели, цилиндрова глава и т.н.) и теглото на буталния бензинов мотор на двигателя, но и набирането на много по-високи обороти от тези на буталния мотор. От по-малкият обем на двигателя също така се получава по-голяма мощност сравнена с тази на буталния двигател. Единствените недостатъци са големия разход на бензин и масло, също така и изхабяването от много бързото въртене на ротора. Роторният или така нареченият Ванкелов двигател се помещава в много спортни автомобили. През 1961 NSU продават разработката на ванкела на доказалите се с качеството си автомобили Мазда. През 1978 Мазда представя спортният си модел RX-7, който изкарва 105 к.с. от своя роторен мотор което е достатъчно за скорости от 200 км/ч.