English

 

Глобалното затопляне е природен феномен, свързан с повишаване на средногодишните температури, измерени за цялото земно кълбо. От петдесетте години на 20 век средната температура на земята се и повишила с около 0,7 ^оС.

 

Причини за появата на глобалното затопляне

При изгарянето на въглищата, нефта и земния газ (естествено образувани въглеводороди) се отделя СО2. В земната атмосфера винаги е имало определено количество СО2, но от началото на използване на парната машина, а по-късно на двигатели с вътрешно горене, от 18 век нататък количеството на СО2 непрекъснато нараства.

Парниковият ефект се изразява в следното: слънчевите лъчи достигат земната повърхност, но вместо да отидат в космоса, се връщат обратно от атмосферата.

Голям принос към глобалното затопляне имат азотния оксид и фреоните. Фреоните се използват в аерозолните продукти и хладилната техника.

Тези газове се наричат парникови газове. Фреоните взаимодействат с озона в атмосферата и изтъняват озоновия слой. Изтъняването на озоновия слой се проявява най-силно над Антарктида и сравнително по-слабо в крайните северни райони.

Последици от глобалното затопляне.

Повишаване на нивото но океана

Затоплянето на атмосферата води до повишаване на нивото на Световния океан, поради две причини. Първо, при повишаване на температурата, водата се разширява и увеличава обема си. Второ, по-високата температура води до топене на ледената шапка над Антарктида. Повишаването на нивото на Световния океан може да доведе до заливане на крайбрежните низини и други вътрешноконтинентални места с малка надморска височина. Това води до сериозни проблеми за населението на тези области и нарушава екологичното равновесие в прилежащите екосистеми. Дългогодишните наблюдения на учените показват, че всяка година нивото на океана се покачва с 1-2mm.

 

Промяна на климата

Затоплянето на атмосферата значително ще промени климата на Земята. Очаква се до 2020-2030г. температурата на въздуха да се повиши с около 2 ⁰С. Последствията са непредвидими: някои райони на Земята могат да станат по-топли и сухи (значително разширяване на териториите, заети от пустини), а други – по-влажни. Възможно е да се увеличат екстремалните процеси – ураганни ветрове, поройни дъждове и др. Промените в климата ще се отразят на местообитанията на растителния и животинския свят, могат да се предизвикат природни катаклизми и нарушаване на биологичното равновесие.

Учените прогнозират, че при увеличаване на средната температура на Земята с 6 ⁰С, по-голямата част от сушата (най-вече Африка, Австралия и платата в Централна Азия) ще се превърнат в пустиня. В Антарктида ще се развият тундрови и иглолистни растения и съответните животни.

 

Адаптиране към промените и ограниченията, свързани с глобалното затопляне

Сериозното въздействие на изменението на климата може да бъде предотвратено чрез навременно и съществено намаляване на емисиите на парникови газове – преминаване към нисковъглеродна икономика в световен мащаб. В това се изразява политиката на ЕС за ограничаване на повишаването на средната световна температура до 2⁰С сравнение с температурата преди индустриализацията. Това ограничаване спомага да не се повишават разходите за адаптиране. Адаптационни действия се предприемат с цел справяне с измененията на климата - повишаване на температурите, разлика в количеството валежи и справяне с други природни бедствия. Примери за справяне с климата: по – рационално използване на водни ресурси, строителство на защитни стени срещу наводнения, увеличаване височината на дигите срещу покачване на морското равнище, създаване и отглеждане на устойчиви на суша и бури култури и горски видове, териториални планове за спомагане на миграцията. През Пролетния съвет през 2007г. държавите от ЕС се съгласяват да намалят емисиите на парникови газове с 20% до 2020г. и до 50% до 2050г. (в сравнение с нивата от 1990г.).

 

Основания за световна загриженост

В много области по света повишаването на средните температури е 0,76 ⁰С. Това е 3-6 пъти повече от увеличаването, регистрирано преди индустриализацията.

През последните три десетилетия изменението на климата вече оказа силно влияние върху:

Вода: Много хора използват водата от стопяването на ледовете. При изчезването на ледниците около 1 млрд. души ще се наложи да мигрират, което ще причини местни и световни проблеми. Зоните, засегнати от суша, ще се увеличат.

Екосистеми и биологично разнообразие: Около 20 – 30% от видовете са застрашени от изчезване, ако средната температура се повиши с 1,5 – 2,5%.

Храна: Измененията на климата вероятно ще доведат до увеличаване на риска от глад и увеличаване броя на застрашеното население.

Брегова линия: Покачването на морското равнище ще застраши ниските крайбрежни райони (делтата на река Нил, делтата на река Ганг и река Меконг), което ще доведе до преселването на над 1 млн. души. Малките островни държави вече са засегнати.

Здраве: Ще се увеличат инфекциозните болести. През 2002г. само диарията, маларията и протеиновото недохранване причиниха над 3,3 млн. смъртни случая.

 

Европа

Температурата в Европа се е повишила с почти 1 ⁰С (по-бързо от средните стойности в света).

По – топлата атмосфера съдържа повече водни пари, но новите модели но кондензиране се различават силно между регионите. Валежите са се увеличили значително в Северна Европа, докато в Южна Европа се наблюдава все по – често суша. Наблюдават се температурни крайности (рекордната гореща вълна през 2003г.). Повече от половината растителни видове в Европа могат да се окажат уязвими или застрашени към 2080г.

 

Най – уязвими области в Европа:

Южна Европа и целия Средиземноморски басейн

комбиниран ефект от високи температурни увеличения и намалено ниво на валежи.

Планинските области и по

специално Алпите, където температурите бързо се повишават, водейки до масивно топене на снеговете и ледовете и промяна на водните потоци.

Крайбрежните зони, поради покачването на морското равнище и повишения риск от бури.

Гъсто населените алувиални долини

повишен риск от бури, силни валежи и внезапни наводнения.

Скандинавия

очакват се много повече валежи и то предимно от дъжд вместо сняг.

Арктическата област

температурните промени ще бъдат по – съществени, отколкото на което и да било друго място на Земята.

 

Адаптиране в Европа

Адаптирането може да намали разходите при условие, че бъдат въведени политики за преодоляване на препятствията пред действията на участници от частния сектор.

Предварителните оценки предполагат, че при 3 – 4 ⁰С средно световно покачване на температурата, допълнителните разходи за адаптиране могат да достигнат 1 – 10% от общите разходи. Ако се допусне температурите да се покачат с 5 – 6⁰С, има вероятност разходите за адаптационни мерки да нараснат драстично, като при това относителната им ефективност ще намалее.

 

Девет икономически мита за климата

Борбата срещу глобалното затопляне не е непременно икономически неизгодна.

 

1. Можем да чакаме

Повишението на температурите с 2 ⁰С ще нанесе огромни вреди върху климата и човечеството. Това, което определя повишаването на температурите, е количеството вредни газове в атмосферата. За да имаме шанс да останем под тази граница, трябва да започнат бързо да се намаляват емисиите на СО2 до 2010г. Ако се изчака до 2020г. има 50% вероятност температурите да се покачат с 3 ⁰C – ниво, което носи неприемливи рискове.

2. Първо да оправим икономиката

Проблемите в икономиката се дължат от растящата им зависимост от вносния петрол. Така, ако се намалят използваните нефтени продукти, ще се оправи икономиката.

3. Твърде скъпо е

За да се придържа към ограничението за 2 0C повишение на температурите, светът ще трябва да харчи по 800 млрд. всяка година до 2020г. Това е едва 5 – 6% повишение.

4. БВП ще намалее

Всички изследвания говорят за около 1% от БВП като цена за борба с климатичните промени.

5. По – високи цени за потребителите

Ефектът от въвеждането на таван на вредните емисии ще доведе до нарастването на разходите на всяко домакинство с по – малко от 1%. Но преминаването към нов модел на енергийно захранване ще намали цените на енергийните ресурси.

6. По – слаба търговия и конкурентност

Твърденията, че цели индустрии ще фалират, или ще преместят производството си в други страни, не се потвърждават от фактите.

7. Ще трябват напълно нови технологии

Вече разполагаме с технологиите, които са ни необходими, за да достигнем 75% от намалението до желаната граница от 450 частици на милион и скоростта на развитие на иновациите ще зависи от стимулите и пазара на нискоемисионни технологии.

8. Развиващите се страни могат да изчакат

Сметката за намаляването на емисиите няма да се получи без значително участие от страна на развиващите се държави.

9. Спасяването на горите няма икономически ефект

Ако искаме количеството СО2 да се задържи в границата до 450 частици на милион, ще трябва да попречим на унищожаването на 170 млн. хектара гори и да засадим нови 330 млн.

 

English