Italian

Greek

Romanian

Turkish

English

Mattia Masciarelli

Liceo Boggio Lera, Catania, Italy

masciarelli.mattia@libero.it

Редакционна статия

Мисля, че писането на редакционната статия, с която започва EPM, е едно от най-трудните неща, което трябва за да направите, ако сте EPM редактор. Трудно е да започнете да пишете, защото трябва да организирате цялата статия, трудно e да продължите, защото трябва да се свърже всеки абзац с предишния, трудно е да завършите, защото трябва да се напише задоволително заключение.

В тази редакционна статия ще прочетете за това, което беше направено на последната среща на EPM в София Вие също ще прочетете за емоционалния опит от тази среща.

Срещата на EPM е винаги върха на усилена работа между две срещи. Удовлетворението на тези, които са работили усилено е високо, но срещата на EPM е също така възможност за срещи с други хора от различни страни и различни култури и повод да останете заедно и да споделите известно време.

Освен това публичното преразглеждане на работата на редколегиите на EPM ни даде стимул да работим по-усилено, опитвайки се да избегнем малките грешки, или казано по-добре да се опитаме да избегнем дори малките притеснения, които имахме преди.

Лично за мен хората, с които най-често общувах бяха студентите от Политехническия университет в Букурещ. Водихме много приятни разговори и посетихме заедно някои забележителности на София, прекарвайки фантастично време заедно. Но не само със студентите. Ние се срещнахме и с много преподаватели, представящи много страни: Шенол Карабалтаоглу (Турция), Кристина Лакатуш (румъния), Никос Георголиос (Гърция), Теодорос Вотис (Гърция), Норберт Мюлер (Германия) и разбира се организаторите на работната среща, Анжело Раписарда (Италия) и Цветан Костов (България).

По време на срещата имахме възможност да обсъждаме с тях, да се съгласим или да не се съгласим с тях, по-накратко, да покажем и споделим нашите личности и... най-същественото от себе си.

Обикновено, най-важната цел на срещата на EPM е да се реши какво да се прави до следващата среща. Този етап винаги е бил много труден и сега това не бе изключение, тъй като продължи повече от очакваното, и изчерпа силите на всички, но това бе много важна работа, която трябваше да се свърши.

В резултат всички ние решихме Шенол Карабалтаоглу да бъде координатор за проекта Коменски. Политехническите университети в Букурещ и Брашов станаха редколегии, така че те ще публикуват първия и втория брой на списанието през 2011 година.

Накрая, много задачи бяха поставени, всички ние се надяваме, че всеки от нас ще си свърши работата както трябва.

И така, какво можем да кажем за тези бъдещи задачи? Ние трябва да направим всичко възможно, за да изпълним задачите си, всички ние трябва да узреем да създадем Редакционна колегия и развиваме идеята си за европейско списание, за да се разпространява в цяла Европа и защо не по целия свят!